Хейткор супергрупата Fear rains down е съставена от членове на Teardown, Path of resistance и Race Riot.

No turning back

Bury their rules EP

За жалост не мога да намеря никаква информация за тази хейткор банда, но си заслужава да бъдат чути.

National streetcore

Едно от най-емблематичните имена за хардкора и Ню Йоркската сцена – Agnostic front е група създадена от техния китарист Вини Стигма в края на 1980-та, заедно с Диего на бас и Роб на барабани. Според интервю с Вини името Agnostic Front идва от желанието на създателите името да звучи като някакъв вид движение, а не на група. Малко по-късно се присъединява и другия лидер в групата – Роджър Мирет. Считаните са за “бащите на хардкор музиката” музиканти издават първия си албум през 1983-та. В годините на зараждането голяма роля играе и легендарният клуб CBGB’s, където се провеждат първите концерти заедно с групи като Cro Mags, Sick of it All и други. От 1987-ма обикалят редовно и Европа, като първото турне Мирет пропуска, защото лежи заради дрога, откъдето допринася с текстове, които влизат е албума One Voice. Следва кратко прекъсване от 1992-ма до 1997-ма когато групата се сформира наново от Роджър Мирет и Вини Стигма. Групата зарадва и българската публика на два пъти през 2005-а и 2008-а година, изнасяйки невероятни концерти.

United blood

Victim in pain

Cause for alarm

Liberty and justice for

One voice

Last warning

Raw unleashed

Something’s gotta give

Riot, riot upstart

Dead Yuppies

Another voice

Working class heroes (Agnostic front & Discipline split)

Warriors 2007

Pro violence е немска хейткор банда, появила се след разпадането на грайндкор бандата Chainsaw masturbation. Звукът на групата е смесица от хард/хейткор и леки заемки от групи като Рамщайн.

Fussballkrieg

Представяме ви една руска хуул хардкор банда, която е съставена от бивши ултраси на Спартак Москва.

To go off!

Collection of evil

Вне стереотипов

Worthy level

Blood For Blood – хардкор банда от Чарлстаун, Масачусетс, формирана през 1995 година, като реакция към сцената в Бостън. Смятат се за изключително нихилистична и агресивна група. През 1997 те подписват договор с Victory Records. Стилът им е силно повлиян от банди като Sheer Terror, Breakdown, Carnivore и Raw Deal.

Revenge On Society

Livin’ In Exile

Wasted Youth Brew

Outlaw Anthems

Spit My Last Breath

Serenity

На 26-и декември в “Blue box” в София се проведе десетото юбилейно издание на станалият традиция Hardcore X-mass. Организаторите от Re-act се бяха постарали феста да протече безпроблемно и макар малкото закъснение с началото на феста, което се изразява, че не започна в определеният предварително начален час, а около 30 минути по-късно.

Първата група, която се качи на сцената беше Cut off, които за жалост свириха пред почти празна зала, но изкараха стегнат сет с най-добрите си песни. Втори излязоха Резервен план, които леко посъбраха няколко ентусиасти в мошпита, докато по-голямата част от публиката предпочете просто да слуша. Групата се представи прилично, като трябва да отбележим и малкото проблеми, които имаха от техническо естество и успяха да повредят една китара и един микрофон само за две песни, но всичко бе представено с известна доза хумор.

Третата банда за вечерта бяха пловдивчаните от Delate, които излязоха на сцената и раздвижиха все още събиращата се публика, впечатлявайки с доста добро сценично поведение и заразителни песни, като на част от публиката им дойде в повече парадирането относно Пловдив и футболния клуб Ботев, като се чуха и отделни скандирания срещу тях.

Следващата подред банда беше Melekh, която се разминава с личните ми виждания относно хардкора, както и с моят вкус, затова не мисля да ги коментирам, но ще кажа, че определено зарадваха своите фенове, които като че ли бяха дошли само за тях. Петата банда, която излезе на сцената беше Death squad, които за пореден път затвърдиха моите прекрасни впечатления от тях, като раздвижиха все още позаспалата публика и атмосферата в пита започна да се нагорещява. Единствената ми критика към тях е, че не изпълняват повече парчета от албума Commitment Punishment, но това отново е обвързано с личните ми музикални предпочитания, докато публиката на феста се забавляваше максимално на цялото им изпълнение. Добро впечатление ми направи и факта, че момчетата от Death squad бяха единствените, които по времето на феста не седяха само бекстейдж, а танцуваха и на останалите банди, което за жалост прави впечатление в днешната хардкор сцена, където се вижда определена доза „звездеене” от страна на музикантите, а подобно поведение не се вписва в разбиранията за хардкор на доста хора.

С преполовяването на феста и огромните опашки пред импровизирания бар във фоайето, където хората отиваха, за да се заредят с бира или минерална вода, дойде време и за групите, които имат по-сериозни претенции и позиции в родната сцена. Първите, които излязоха след тази психологическа граница бяха Redound (преди Envy), които представиха своите песни и събраха огромна маса от хора, които мошваха в пита на доста еднообразния beatdown, като за хора, които не са фенове на групата беше трудно да различат една песен от друга и всичко звучеше доста еднакво, но пък бяха приети доста добре от феновете на модерният хардкор.

Варненската сцена бе представена с две от бижутата им, които са и едни от групите с най-голяма история и традиции в родният хардкор, като първо се представиха Outrage, а след тях излязоха Indignity. Двете групи се представиха на много високо ниво, като личното ми мнение е, че Indignity бяха и най-силното представилата се група на целият фест, изпълнявайки безкомпромисни парчета с много енергия. За жалост и двете групи не бяха уважени от достатъчно фенове в пита, което аз лично отдавам на желанието на хората да посъберат сили за предстоящите изпълнения на Last hope и Vendetta, но този факт остави доста горчив привкус и лично за мен поставя малко под въпрос общата хардкор култура на масовият фен.

Последните две групи за вечерта бяха споменатите вече Last hope и Vendetta, които за пореден път не оставиха феновете си разочаровани, а настроението в залата достигна своят абсолютен максимум. Няма да слагам оценки или да разказвам какво е било представянето им, защото всеки, който е посещавал тяхно изпълнение на живо е напълно наясно за какво става въпрос, особено когато зазвучаха няколко от химните на двете банди и залата просто избухна.

Все пак е добре да споменем, че по време на представянето на Vendetta се случи и малко спречкване между двама човека, което беше бързо овладяно от околните и охраната, но за жалост по форумите се разнасят информации, че феста едва ли не е бил прекратен, като писанията са все от хора, които оставят впечатление, че не са присъствали въобще на мероприятието. Истината е, че Vendetta прекъснаха една от песните си за около минута, докато малката неразбория утихна.

Като заключение искам да спомена, че десетото издание на Хардкор ексмаса ни осигури приятна вечер, изпълнена с положителни емоции, хубава музика, която зарадва хора с различни вкусове, срещи с приятели и познати. Поздравления на React за добре организираният фест, на охраната, която остана незабележима до момента, когато се намеси напълно професионално.

Че СКА и Реге музиката напоследък станаха повече от модерни и популярни е абсолютно вярно. С това твърдение ръка за ръка върви и становището, че СКА събитията в България и в София се увеличават прогресивно. Само до преди 3-4 години подобен род събития бяха не само рядкост, но и екзотичен пример за разнородните интереси на днешните младежи. За щастие или не, днес не е така. Абсолютно доказателство за това бе провелото се в средата на месец Декември СКА парти, под наслов ” 30 години 2-tone records” в клуб “Туинс” в НДК / на мястото на класическия бар “Витоша” /

Нямам търпение да ви кажа, че в този си очерк искам да подчертая многото хвалби и плюсове. Само срещу 4 лева попаднах на наистина добро място, където още към 23.30 вече се беше понапълнило. Lazy Days Agency се бяха погрижили за най-доброто прекарване на гостите си, като към това можем да добавим, че цяла нощ звучаха само подбрани реге класики и хитове, както и редки записи, което коренспондира веднага със факта, че диджеят беше повече от запознат с материята. Както можете да се досетите, посетителите бяха разнородни, от познати лица и физиономии през абсолютно нови хора, нямащи нищо общо със скинхед културата, пънковете или нещо от сорта. Просто хора, дошли да се забавляват.

Алкохолните напитки бяха на добри цени, а за доброто настроение на многобройната тълпа, която запълни клубчето и вече достигаше своя пик около 01.00ч. се грижиха и колоритни личности, показващи уменията си в ска-танцуването.

Големи поздрави на пичовете, организирали събитието, които оправдаха доверието и спечелиха много нови приятели на своя страна. Всяко тяхно мероприятие ще бъде оповестявано при първа възможност. Наздраве !

Всички познавате Joe Gibbs като редовен участник в най-добрите ска/скинхед реге селекции. Тук ще публикуваме негови лични албуми като започваме с неизменното :

Всички ценители познават Treasure Isle като може би най-добрия лейбъл издавал подобна музика. В тази връзка тази компилация е едно от най-добрите неща, които Trojan са издавали някога. Поредицата си заслужава.

СТРАХОТНО! СТРАХОТНО! СТРАХОТНО!!!